През 2013 г. книгата “Демократичното образование” на Яков Хехт беше издадена на български и се оказа окончателният решаващ стимул за събиране на група от родители и учители, очаровани от идеята за такова училище.
От уста на уста, без обявяване на публично събитие и в променящ се състав, групата се събираше в родителски кооперативи. Първите срещи бяха в слънчевия двор на “Коопчето”. Оказа се, че има хора, които отдавна са запознати и мечтаят за демократично училище – някои бяха чели произведенията на Александър С. Нийл, други бяха гледали филми за американското училище Sudbury Valley. Заедно с това много от хората просто искаха “нещо различно” – понякога дори не толкова за децата си, колкото за тях самите.

Срещахме се и чертаехме планове – как ще изглежда, какви учители ще има, колко щастливи ще са децата ни там – но не само нашите! Мечтаехме как създаването на първото демократично училище в България ще бъде стимул за възникване на още и още такива училища, как може би дори някой ден тези училища ще бъдат признати от държавната администрация и ще станат достъпни за възможно най-много деца и семейства.

Разделихме се на работни групи по идентифицирани теми. Проучихме демократичните училища по света, за да изберем “нашия” модел – вече знаехме, че всяко демократично училище е уникално, защото отразява разбиранията и вярванията на членовете си.
Благодарение на проекта “Направи училище” получихме подкрепа от български специалисти като Милена Ленева, Теодор Василев, Мариана Банчева.

В допълнение се срещнахме с представители на унгарското училище “Carl Rodgers” – макар да не се определяше като демократично, за нас беше интересно да научим повече за него, доколкото философията на Карл Роджърс е много близка до ценностите, които поставяхме в основата на бъдещото училище.

Срещите ни бяха голямо учене, борба със себе си – всички бяхме израснали и възпитани в съвсем друга среда и имахме различни предизвикателства. Например много от нас имахме натрупан професионален опит в работна среда с ясни йерархични принципи и отношения, основани на контрол, а сега се опитвахме да създаваме равноправна и демократична организация, в която да се доверяваме един на друг, да общуваме уважително с всеки, да провеждаме спорове, без да се караме или да се сърдим, без да се търси надмощие, а само това, което е правилно за групата. И естествено, съвсем не винаги успявахме. Пробвахме различни модели на организационна структура в старанието да са максимално подходящи за групата.

Благодарение на безценната работа на двамата юристи в групата – Борислав Господинов и Сибина Ефтенова – през януари 2014 г. учредихме нестопанска организация в обществена полза “Общност за демократично образование” и бяхме готови официално да променяме света.
За наш късмет и удивление още през февруари 2014 г. имахме възможност да се срещнем на живо с Яков Хехт, благодарение на организираната от Национална мрежа на родителите “Първа национална среща за свободно развитие на образованието”.

Срещите ни продължаваха през 2 седмици – понякога изглеждаха безкрайни! Разписахме ценностите на групата, харта… какво ли не. Но все така бяхме твърдо решени, че ще направим всичко възможно, за да доведем мечтата си до реализация.

С наближаването на лятото на 2014 г. се задълбочиха споровете по темата готови ли сме да отворим мечтаното ни училище през септември. Вече се бяхме убедили, че не е възможно да бъде лицензирано според изискванията на МОН – не беше възможно да правим демократично училище и заедно с това да отговаряме на тези изисквания. Правехме и първи проучвания как бихме могли да участваме в бъдещите промени на Закона за предучилищно и училищно образование. Отбелязахме една година от началото на срещите си.

Август, 2014 г. организирахме и проведохме изключително вдъхновяващо и информативно обучение с Яков Хехт и негови сътрудници, съсредоточено върху процесите в демократичното училище, менторството, какво е чувството да си част от такъв образователен формат, как изглежда ежедневието в него.