От 2.10 до 10.10 имахме огромното удоволствие да сме част от международния проект по програма Еразъм + “Active citizenship festival”, проведен в Малино, Хърватия, в който участваха младежи от България, Хърватия, Румъния, Гърция и Словакия. Това беше първо участие на учениците от ДемократичноТо в подобен проект. Ето защо предварителните очаквания, притеснения и емоции бяха най-разнообразни. А чарът на Еразъм + проектите се крие в това, че никога не знаеш предварително какво точно ще се случи по време на проекта, с кого ще се срещнеш и най-вече с какви нови знания и какъв човек ще се върнеш вкъщи след тази една седмица. Така беше и при мен. Очаквах, че ще научим много по темата за активното гражданство, но всъщност с течение на времето разбрах, че научаваме много повече за себе си като личности. За това кои сме, какво ни притеснява, в какво вярваме и какво можем да постигнем. А тези уроци са много ценни, защото чрез тях ние израстваме като личности. 

Но за да стигнем до там, нека ви разкажа малко повече за мястото, хората и контекста. Пребивавахме в арт-ферма в малкото селце Малино, близо до границата с Босна и Херцеговина, в компанията на няколко десетки красиви дървени статуи, кирпичени къщурки, няколко приятелски настроени котета и едно леко куцо, но добронамерено куче. Организаторите Мая, Уна и домакинът Маринко бяха изключително мили и предразполагащи и създадоха една приятна атмосфера на подкрепа и приятелство без съдене. Успяха да го постигнат, влагайки много усилия и любов.

А какво правихме през тази една седмица ли? Най-точният отговор е почти всичко. Слушахме лекции по теми като доброволчество, неправителствени организации, екологичен начин на управление; приготвяхме постери, които представяхме пред останалите участници; провеждахме дебати. Наред с това правихме упражнения всяка сутрин, надбягвахме  се в чували и строителни колички, работихме в малки групи, представяхме своите държави, измислихме си свои песен и танц, участвахме в пиеси, пътувахме до съседен град. Правихме си и малки изненади, тъй като всеки от нас имаше таен приятел и задача да допринесе за щастието му през тази една седмица. Много от тези активности бяха големи предизвикателства, но благодарение на подкрепящата среда ние се справяхме с тях едно по едно и след всяко следващо се чувствахме по-уверени в себе си. А понякога осъзнавахме на по-късен етап каква е била истинската цел на някоя от задачите. Приготвянето на постер и представянето му пред останалите участници е прекрасна възможност за трениране на говорене пред публика. Културната вечер, в която представихме България, беше невероятна възможност да покажем талантите си в областта на готвенето (децата направиха невероятни таратор и баница), пеенето, танцуването. Театралната постановка беше голямо предизвикателство за всички, но тя беше в предпоследния ден и с вече натрупаната увереност и вяра в себе си успяхме да се справим. Прекрасна беше възможността да се изправим пред най-различни ситуации, които ни изкарват извън зоните ни на комфорт, но в една безопасна среда на разбиране и подкрепа. Неоценимо е да знаеш, че при трудност винаги ще има кой да застане до теб. Изключително преживяване е да видиш огъня в очите на някой от нашите ученици, след като се е срещнал с предизвикателство и е успял да го преодолее. 

Отличното ниво на владеене на английски беше забелязано от организаторите и те ни определиха като групата с най-добър английски език. Друго, което им направи впечатление, беше, че нашите ученици не се притесняват да откажат някоя дейност, ако смятат, че не е подходяща за тях. Споделиха, че тази откровеност и свободно изразяване на мнение е изключително ценно качество. Учениците често разказваха за училището ни. За останалите деца и организатори беше много интересно и често задаваха въпроси. Децата споделяха за индивидуалния си път и за своите лични цели и успехи. Показахме филма за хан Аспарух и разказахме за процеса на създаването на филмите от поредицата за Първата българска държава.  Голяма част от участниците и организаторите пожелаха да посетят училището някой ден, а някои от тях споделиха и идеи за бъдещи сътрудничества.

И така дните минаваха, докато не дойде последният ден, когато трябваше да си вземем довиждане. Разбрахме кои са били тайните ни приятели. Това за някои беше емоционална среща с човека, който се е старал да ги прави по-щастливи цяла седмица. А накрая, за да може да запечатаме спомените за дълго време, всеки можеше да напише нещо за всеки друг. Но имаше уловка – не можехме да четем тези кратки съобщения, докато не си тръгнем от фермата. За някои от нас раздялата с приятелите, с които се запознахме по време на проекта, беше трудна и се виждаха сълзи в очите, ако не успеехме бързо да ги скрием. Изпитвахме тъга, защото трябва да се разделим, но и щастие и вяра за това, че сме се срещнали и ще се срещнем отново някога, някъде по света, по време на някое ново приключение.