В същината си демократичното образование представлява образование чрез самонасочено учене (самонасочено образование).

Уебсайтът на Алианса за самонасочено учене (сайт) определя образованието като сумата от всичко, което човек научава, за да живее задоволителен и смислен живот. Тоест – образованието е много повече от академичното обучение. То включва познаване на себе си, умения за планиране на собствените дейности, умения за това как да се разбираш добре с други хора, и такова разбиране за света наоколо, което би ти било достатъчно, за да съществуваш ефективно в него.
С това определение са съгласни все повече образователни експерти.

Идва на дневен ред въпросът:

Как се осъществява такова образование на цялата личност?

Според демократичното образование такова образование се осъществява чрез самонасочено учене – а именно – от естествените стремежи и импулси на децата да разберат себе си и света около себе си и да използват каквито ресурси има налични в тяхната среда, включително интелигентни и квалифицирани други същества, за постигането на тази цел.
Вярваме че блестящите способности на самото дете, а не на учителя, са това, което отключва и прави възможно отличното образование. Работата на възрастните е да фасилитират и подпомагат самонасочено учене. В самонасоченото учене няма нужда възрастните да притежават огромно познание по всеки предмет, който един ученик би искал да научи, не трябва да разбират вътрешните процеси в ума на всяко дете и не трябва да бъдат специалисти по педагогика. По-скоро те просто трябва да са сигурни, че детето е в среда, която позволява на естествените му инстинкти за учене да работят ефективно.

Възрастните са отговорни да осигурят определена среда за израстване – такава, която да не пречи на естественото любопитство и самообразоване на детето да се прояви и разгърне.
Това е среда, в която детето (а) има неограничено време и свобода да играе и да изследва; б) има достъп до най-полезните инструменти на културата; (в) е в грижовна общност от хора на различна възраст, покриващи/представящи голямо разнообразие от умения, знания и идеи; И г) има достъп до определен брой възрастни, които са готови да отговарят на въпроси (или да се опитват да им отговарят) и да им окажат помощ при поискване. Това е средата, създадена в демократичните училища и учебните центрове, предназначени за самонасочено учене.

Образованието, в този смисъл, не е сътрудничество на ученик и учител; то е изцяло отговорност на ученика.

Ако погледнем откровено на нещата – именно самонасочено учене и образование е това, което всички възрастни непрекъснато правим. Ние всички непрекъснато учим, докато преследваме нашите интереси, живеем живота си и се стремим да разрешаваме проблеми в нашето ежедневие. По-голямата част от това, което всеки от нас знае – независимо от това в колко традиционни училищни часове е присъствал, идва от самонасочено образование.

Тези, които следват самонасоченото образование, всъщност казват, че то е толкова могъщо и ефективно, че децата нямат нужда от наложено образование изобщо, ако им се осигури среда, която оптимизира тяхната способност да се самообразоват. Всъщност, мнозина казват, че наложеното образование пречи на самонасоченото образование като консумира толкова много от времето на децата, превръщайки ученето в нещо неприятно и насаждайки в детските умове идеята, че те са неспособни да контролират собственото си образование.

Обичайната критика към Самонасоченото учене е, че то не работи или пък че работи само при някои, силно мотивирани хора. Или – че децата избират само неща, които са им лесни, приятни и забавни. Практиката на демократичните училища, съществуващи вече от повече от 100 години показва, че това не е така. В демократичните училища, децата, практикувайки самонасочено учене, сами редовно избират да правят неща, които не са забавни и не са им лесни – и ги избират не защото някой иска това от тях или защото ги кара – а защото сами са решили, че това е важно за тях. Езикът, математиката, науките – са сфери, към които децата се обръщат и от които учат – понякога защото им е интересно, но не винаги това е причината. Понякога е, защото осъзнават нуждата от тези знания за света и начина, по който функционира.

Последващи проучвания на завършилите училища, практикуващи Самонасочено учене показват, че хората, които се самообразоват, следвайки собствените си интереси, се справят много добре в живота.

Можете да прочетете повече за това в публикации на Питър Грей в този блог, в различни академични статии: (e.g. тук, тук, and тук), и в книгата „Свободата да учиш“.

Според американския психолог и научен професор по психология в Бостънския колеж Питър Грей: „Самонасоченото учене работи, защото сме биологично създадени за него. През почти цялата човешка история, децата са се самообразовали чрез изследване, игра, наблюдаване и слушане на другите, и също така чрез откриване и следване на собствените си цели. (e.g. тук and Gray, 2016). Дейвид Ланси (2016) в свое изследване върху антропологичната литература за образованието, заключава, че ученето – включително ученето, което се случва в образованието, е естествено за хората, но преподаването и това да ти бъде преподавано – не е. Изявлението на Уинстън Чърчил: “Аз винаги обичам да уча, но не винаги ми харесва да ми бъде преподавано.” е нещо, което важи за всеки- независимо от времето и мястото.“

Питър Грей добавя: „Детските инстинкти за учене все още функционират прекрасно в нашето модерно общество, стига да осигуряваме условията, които им позволяват да работят. Същите инстинкти, които са мотивирали децата на ловците-събирачи да се научат да ловуват, събират и правят всичко, което трябва да направят, за да станат успешни възрастни, мотивират днешните деца в нашето общество да се научат да четат, да смятат с числа, да работят с компютри и да правят всичко, която трябва да направят, за да станат успешни възрастни. (вижте Gray, 2016). Самонасоченото учене е толкова естествено, толкова по-приятно и ефективно за всеки, спрямо принудителното образование, че ми изглежда неизбежно отново да стане стандартният образователен път.“