Да израснеш и завършиш демократично училище: Интервю с Паула Урбан

Проектът YouDex по програма „Еразъм“ даде възможност на трима от по-големите ни ученици да погледnат в света на демократичното образование, извън техния собствен опит. В рамките на проекта те се срещнаха със свои връстници от различни европейски страни, които също са част от демократични училища, разговаряха за своя опит, а също така проведоха интервюта с млади хора, все още част от или завършили демократични училища, за да съберат реални впечатления и по-широка перспектива.

В следващите редове споделяме един от тези разговори — интервю на Денис Орешков, настоящ ученик в ДемократичноТо в София, с Паула Урбан, завършила Freie Schule Leipzig.

На колко години си и откъде идваш?

 На 21. От Германия.

Каква е връзката ти с демократичното образование? Бях част от демократично училище, Freie Schule Leipzig, от 6 до 17-годишна възраст и сега съм член на съвета на EUDEC (Европейска общност за демократично образование) и работя за популяризиране на демократичното образование.

Как оценяваш опита си в демократичното училище от днешна гледна точка? Гледам изключително позитивно на опита си с демократичното образование. След като завърших Freie Schule Leipzig, отидох да държа изпитите си за матура в държавно училище за 3 години и разликата беше шокираща и разочароваща.

В държавното училище учителите проповядваха, че всеки от нас се нуждае от тези 12 години училище и уроци, за да издържи успешно изпитите. Всеки път, когато говореха за това, аз седях в дъното на класната стая. Бях научила четене и писане в трети клас, а започнах да посещавам уроци за изпитните предмети едва година-две преди да се явя и да издържа изпитите за училищна степен, която е под матурата. Никога не бях посещавала някои часове изобщо през живота си, но въпреки това получавах отлични оценки по тях в държавното училище – накратко, бях в пълно противопоставяне на това, което твърдяха учителите там.

Времето, което прекарах в моето демократично училище, беше невероятно. Като погледна назад, мисля, че ме научи да слушам себе си, да развия самодисциплина, да знам как да прекарвам времето си, когато никой не ми казва какво да правя, как да бъда състрадателна и как да ценя другите хора и общността. Не знам дали това би преживял всеки, но мисля, че за мен е така.

Разбира се, идеалистично е да се каже, че времето ми във Freie Schule Leipzig беше перфектно или винаги щастливо, мисля, че прекарах там и едни от най-лошите години в живота си, но една система не може да те спаси от травма, болест или други лоши неща. Но това, което една система може да направи, е да не бъде допълнително гадна или да причинява травми, болести или други лоши неща, а точно в това традиционната училищна система е наистина добра. По време на труден период в живота ми отидох на лекар и ми бе казано, че имам паник атаки заради училището, а след това ми каза, че това е много често срещано. По онова време посещавах демократичното си училище и мога да ви кажа, че нямах паник атаки заради училището! Също така, когато разговарях и се запознавах с ученици от държавното училище по-късно, беше толкова нормализирано да бъдеш нещастен заради училището.

Радвам се, че можех да бъда нещастна, заобиколена от свобода и мила общност, и това ми даде толкова много – даде ми едно красиво детство, за което да си спомням и от което да черпя, и за това съм изключително благодарна.

Какво мислиш за демократичното образование в сравнение с традиционното? Мисля, че вече донякъде отговорих на това в другия въпрос. :’D Това сравнение е много преплетено с цялостния ми опит от демократичното образование. Накратко, мисля, че традиционното образование е жестоко, остаряло и ненужно. За мен демократичното образование си струва да бъде преследвано и е добра алтернатива на обикновената училищна система.

Какви са плюсовете и минусите в демократичните училища? 

Плюсовете са свободата, насочването от самите ученици, забавлението, времето, учениците не са обезчовечени и имат право на глас за това как работи училището и какво се прави, какво правят те; учителите също не са обезчовечаващи; има общност. Познавам 8-годишни деца в моето демократично училище, които са по-състрадателни и по-способни да решават проблеми, отколкото повечето 18-годишни в моето държавно училище. Децата и младежите са възприемани като хора и имат собствена воля, нещо прекрасно, което мисля, че трябва да е даденост в обществото, но за съжаление не е. Повечето хора може да отричат това, но в поведението им, в начина, по който говорят и се отнасят към децата, се вижда, че не мислят, че децата са хора като възрастните. Общоприето е, че могат да се казват неща на децата и младежите, които никога не биха се казали на възрастен.

Минусите са, че не е напълно достъпно. Училищата са малко и тъй като живеем в свят, който изисква от хората да имат дипломи, родителите може да се чувстват изплашени и да смятат, че унищожават доброто бъдеще на детето си, когато го изпращат в демократично училище, тъй като уроците не са задължителни и може да не завърши училището с подходяща диплома. В Германия посещението на демократично училище струва пари, тъй като не може да съществува по друг начин. Това, поне в моето училище, бе и причина да имаше много малко имигранти или цветнокожи хора. Мисля, че по-често тези семейства нямат парите или смелостта да рискуват детето им да не получи нормалната училищна диплома. Но не съм сигурна дали това е истинската причина, това е само мое мнение, основано на това, което съм видяла или прочела.

Друг минус може да бъде това, че се чувстваш самотен и отделен от другите хора, които са ходили на масово училище. В моето държавно училище никой не се интересуваше, че съм ходила в демократично училище (подозирам, че малцина дори знаеха какво е това), но знам за хора, на които са се подигравали или са ги пренебрегвали заради това. Както от ученици, така и от учители.

Друго нещо е, че може да завършиш без училищна диплома. Мисля, че това може да се разглежда като минус, защото може да бъде пречка да отидеш в университет или да започнеш обучение за нещо друго, за което тя ти е необходима, но също така мисля, че може да бъде и плюс, защото поемаш по път извън потока, който всички останали следват сляпо. Може да не е толкова лесно и може да ти отнеме повече време, отколкото на други хора на твоята възраст, заради тяхната диплома, но мисля, че те учи много за себе си и за това, което наистина искаш да правиш. И познавам хора, които нямат диплома и сега правят невероятни неща, това е напълно възможно в Германия. (Не знам добре за другите страни).

Смяташ ли, че демократичното образование е за всеки? Мисля, че в момента демократичното образование не е за всеки. Смятам, че демократичните училища трябва да станат достъпни, в идеалния случай финансирани от държавата и да бъдат легитимна алтернатива на обикновената училищна система (и мисля, че много хора биха го обмислили), но не мисля, че би било подходящо за всеки човек. Познавам хора, които сами са решили, докато са били деца, че искат да имат оценки в училище и задължителни часове, и са преминали в държавно училище. И са били щастливи там.

Но не мисля, че това има нещо общо с демократичното образование. Вярвам, че демократичното образование би могло да бъде за всеки. В повечето случаи, когато демократичното образование не работи за едно дете, това се дължи на домашната среда. Може би родителите им се отнасят с тях много по-различно у дома, отколкото в училище, може би родителите им искат да учат и да посещават уроци и тогава детето трябва да избира между уроци, на които може да не иска да ходи, и да си играе с приятелите си цял ден.

Мисля, че ако ние като общество променим представата, която имаме за децата, всъщност мисля, че представата, която имаме за хората като цяло. Че хората трябва да бъдат принуждавани, за да бъдат добри и функциониращи, че децата трябва да бъдат учени как да бъдат хора, когато те вече са хора, повечето от нас биха били изненадани какво се случва, когато не се опитваш да накараш децата, а им помагаш да бъдат себе си. Те няма да експлодират. Човешката природа е огромна тема за разговор, но накратко моето усещане е, че децата не трябва да преминават през жестокостта на училището, за да им бъде позволено да бъдат пълноценни хора в нашето общество. Ако променим това, мисля, че демократичното образование би било подходящо за почти всеки.