Да си родител в демократично училище


Често сме си говорили какво да направим повече, за да могат семействата да започват опита си в демократично училище поне с една идея по-подготвени и по-наясно дали този вид образование е наистина подходящ за тях. Силно вярваме, че няма един-единствен, универсален модел на образование, подходящ за всички хора и си мечтаем всяко семейство да има възможността да избира модела, който му подхожда в най-голяма степен.

Заедно с това вярваме, че принципите на демократичното образование дават възможност на децата ни да опознават себе си, да научават множество полезни за тях умения и да разгръщат потенциала, с който са родени. Този септември ще започне осмата година практика на Център за демократично учене и решихме, че опитът на родители, които избират ЦДУ от самото му начало, може да е полезен за тези от вас, които се колебаят. Благодарни сме им за искреността и че споделяме този предизвикателен път заедно!

*Cover photo by Wil Stewart on Unsplash

Колко деца имаш, на каква възраст и от колко време посещават ЦДУ?

Цветомир Стоянов, софтуерен инженер

Цветомир Стоянов, софтуерен инженер

Цветомир: Две деца имам – Ния, на 13 години и Емил, на 7 години. Ния е от първите деца в ЦДУ, там е от самото му основаване –  беше на 6 по това време. Оттогава, вече 7 години, е в ЦДУ. Брат й тръгна, когато беше на 5, ходи в училището вече над 2 години.

Е.Б.: Имам едно дете на 12 г., 6-ти клас. В ЦДУ е от 5 години.

Георги: 2 деца – Габи е на 11 и посещава ЦДУ от 5-годишна, т.е. вече 7 г. Камен е на 8 и посещава ЦДУ от 4,5- годишен.

Илияна: Имам две деца, Теодор на 12 г., който посещава ЦДУ от 7 години, а именно от самото му сформиране, и Алек на 3.5 г.

Какво в най-голяма степен те накара да избереш точно това място?

Цветомир: Жена ми 🙂 В началото бях доста скептичен, съгласих се да запишем Ния само за проба, докато стане на 7. Ния беше много затворено и неуверено дете и първите дни бяха трудни. Бързо свикна, само след седмица се чувстваше като у дома си. След няколко месеца забелязах че става все по-уверена в себе си. Аз едва тогава започнах да се интересувам повече от модела в ЦДУ, основните принципи и идеи, на които се основава демократичното образование. След година, когато Ния вече беше на 7, и двамата с жена ми бяхме убедени, че това е мястото за нашите деца.

E.Б.: Две неща ме накараха да избера ЦДУ, а много повече – да остана. Първото е, че когато присъствах на конференцията за демократично образование с Яков Хехт, си казах, че ако има такова училище – искам моето дете да учи в него. Дори не смеех да си мечтая, че това ще се случи след 2 години. Тази причина е свързана с факта, че не вярвам, че държавната система води до добри резултати за повечето деца. Напротив,
вярвам, че е способна да ги ограбва и травмира в много отношения. Второто е: травматичният опит на сина ми в държавно училище в първи клас и непримиримото му желание да го махнем от там. Тук мога да добавя и себе си като изключително разочарован родител на дете в държавна „елитна“ детска градина и държавно
училище. Избрах това място, защото то само по себе си не е идеално, но самите хора, които работят в него растат, разбират и се развиват. Всички се развиваме заедно – деца, учители, родители.

Георги: Личният ми опит с образованието и то от прилични учебни заведения като НПМГ и Софийския университет, и сблъсъкът с реалността – изискванията на всички места, на които съм работил и уменията, които са нужни, за да изградиш един щастлив живот, нямаха почти нищо общо с ученото там.

Следя и как еволюират от една страна образователните системи и в България, и в чужбина, а от друга изисквания в последващите занимания – работа, хобита, цялостен живот. Считам, че разликата става все по-голяма.

С това предвид, търсехме вариант за Габи, който да е по-адекватен на реалностите. Изобщо не бяхме убедени, че Демократичното образование е за нас. Дори не знаехме какво точно е това. Имаме приятели, които започнаха там преди нас и те ни разказаха основните принципи. Така решихме да пробваме, когато Габи стана на 5 г. с идеята, че ако не е за нас, просто ще имаме време да видим и други варианти. 

Още в началото ми хареса, че това което търси ДУ е “стихията” на детето – силните му страни и онези области и занимания, в които то се чувства добре. Всяко дете е равно на възрастния, има право и се насърчава да защитава нещата, които иска, може да променя средата, ако успее да убеди и другите да гласуват за неговите предложения. 

Видях, че фокусът е върху самото дете, а възрастните и средата там са само, за да му помагат да намери пътя си и да може да защитава нещата, които са му важни.

Така останахме в ЦДУ, като мога да кажа, че “проумях” модела след повече от 2г в училището.

Илияна: Изборът при нас беше предшестван от неуспешен опит за включване в държавната система на детските градини, след това посещаване на полудневна държавна занималня, последвано от едногодишен престой в родителски кооператив. През това време често си задавахме въпроса „Ами като стане на 7, какво правим?“. Малко преди Тео да стане на 7, взехме участие в първата поредица от срещи за сформиране на ЦДУ и решихме, че ще се включим. Изборът на алтернативно пространство за учене не е еднократен. Ние, като семейство, правим този избор непрекъснато. През годините сме си задавали много въпроси за това дали това е нашето място, дали е подходящото място за детето ни, всякакви „дали“-та са били на дневен ред и продължават да бъдат. С огромна надежда, увереност и вдъхновение избираме ЦДУ в началото на всяка година, след срещата с учителския екип и представянето на учебната програма, в края на всяка училищна година, когато се събираме всички – деца, родители, учители, за да присъстваме на споделянето по случай края на годината, подготвено от децата и учителите и когато всяка година голяма част от безбройните въпроси намират своя отговор.

Какви са основните предизвикателства според теб за родителите в демократично училище в България? Ти как ги преодоляваш?

Цветомир: Демократичният модел не е припознат от МОН, това създава доста трудности за получаване на българска диплома. Макар в последните години да има все повече “вратички” в системата на МОН за такива ученици, за нас основното предизвикателство до момента е годишното валидиране на знанията в държавното училище, където Ния е записана като ученик в самостоятелна форма. Изискванията на МОН за придобиване на определени знания в точно определена възраст са в разрез с демократичния модел. Въпреки това, до момента Ния се справя много добре с това. С всяка година става все по-осъзната и организирана и успява с минимални усилия да се подготви за тези изпити.

Е.Б., клиничен социален работник

Е.Б., клиничен социален работник

Е.Б.: Най-голямото предизвикателство за повечето родители е липсата на диплома, което ни поставя в неясна ситуация спрямо закона като родители и е голямо предизвикателство и пред детето. Също така философията на МОН и ЦДУ за ученето са толкова различни, че след 4-ти клас решихме, че е невъзможно, безсмислено и вредно да продължава да бъде паралелно в самостоятелна форма на обучение и да взима изпити. Все още за мен е притеснение тази тема, но обсъждаме варианти.
Предизвикателство е също, че няма задължителни предмети за учене. Понякога и за самите деца е по-лесно да има външен натиск, на който просто да се подчинят. Често си мисля за неговата ниска езикова грамотност, но за това водим също разговори и ние като родители споделяме с него какви са нашите ценности, търсейки решения къде да се „срещнем“. От другата страна натежава социалната и емоционалната
интелигентност, която имат децата в ЦДУ, което не е по-маловажно от академичните знания. Всичко с времето, примера и ценността си.
Много е тънък балансът на детската отговорност и на отговорността на възрастните – какво и кога му е времето. Това е голяма тема в ЦДУ.

Георги:  Аз виждам 2 основни проблема:

  • първият е, че родителят трябва да се научи напълно да пусне контрола върху детето – да го остави да търси своя път, като го подкрепя и му помага, но без да налага директно или индиректно вижданията си. Това е изключително трудно и много пъти се питам за собствена проверка – това, което правя сега, за себе си ли го правя или за детето си? Прекалено често отговорът е бил, че поривът е да правя неща, които са за мен, които аз не съм изживял като дете. Научих се да правя разликата и всъщност не е толкова страшно. Виждам, че децата имат всичко необходимо, за да взимат решения и съответно да си носят отговорност, дори от най-ранна възраст. Много се надявам да направят сега много грешки и да си понесат отговорността, докато нещата все още са по-малки.
  • външната среда – този тип образование не е признато от държавата. Не може да се съвместява например с програмата на МОН. Това го прави да изглежда нещо странно и нелегално. Различни държавни институции ни търсят да ни питат, защо не образоваме децата си, имайки предвид, че не са записани в “нормално” училище. Този натиск доста ограничава кръга хора, които биха дошли при нас.

Илияна: Предизвикателствата за различните семейства са от различно естество – какво ще правим, като няма да имат дипломи, ще се научат ли да четат, да пишат, да смятат, как ще пожелаят сами да учат, ами ако не учат изобщо, ами системата? Нашето семейство, както и всяко едно друго, част от алтернативно пространство за учене, се е изправяло (и продължава) пред различни предизвикателства през годините. Това, което се научихме, е да разговаряме – с детето ни, с учителите в ЦДУ, с ментора на Теодор, с други семейства, част от училището, да търсим възможности и пътища за решаване на различните възниквали и възникващи ситуации, които да носят спокойствие на нас като родители, за това, че детето ни е на място, където е подкрепяно, уважавано, стимулирано да развива потенциала си и да търси и намира удовлетворение на личните си търсения и потребности.

В случай, че детето/децата ти има опит в друго образователно пространство, можеш ли да посочиш основните неща, с които ЦДУ се различава?

Цветомир: Ния беше в държавна детска градина преди да се присъединим към ЦДУ. Те разликите са много, даже прилики почти няма. Мисля, че основното, което преобрази Ния от затворена и свита в уверена в себе си, при това само за няколко месеца, е отношението към нея. Разбра, че мнението й има същата тежест като това на възрастните и никой не я спира да го споделя. Усети, че възрастните в това училище са там, за да я подкрепят, а не за да я командват и да и казват да си ляга всеки следобед от 13 от 15.

Е.Б.: В момента не мога да се сетя за нещо общо, тъй като преди това винаги е бил в държавната система. В ЦДУ има различно отношение на приемане и грижа. Също така има различно темпо и се следва детето.
Преди виждах как детето ми години наред е сочено с пръст поради това, че е „буйно“ – никой не разпозна силните и положителните му страни и не желаеше да ги обсъдим, той наистина започна да се превръща в неуправляем, неразбран и нещастен човек. След около 2 години в ЦДУ настъпи коренна промяна, не можехме да го познаем. Поведението му се промени изключително много, той самият е щастлив, развива
силите си страни, може да бъде себе си, учи се на отговорност и на това да управлява собствения си живот. Казвал ми е, че тук има много повече ред и се чувства сигурен.

Георги: Нямам опит с друго пространство. Децата ходят на английски, но защото те искат (аз дори не искам, защото е излишна логистика, а в училището имат занимания по английски). Ние не сме записани и в друго друго училище.

Илияна: Теодор посещава различни извънучилищни занимания, основно в сферата на изкуствата. Ще ми е трудно да посоча разлики между тези образователни пространства и ЦДУ, основно защото посещенията му там са веднъж седмично за по няколко часа. Друг важен фактор е, че той сам си ги избира и ги посещава с огромно желание, за да развива себе си и да гради в посока, която му носи удовлетворение.

Какво научи през времето, в което детето/децата ти са тук?

Цветомир: Да имам повече доверие на децата си, да уважавам мнението им и решенията, които взимат – макар понякога да не ми се струват правилни. Да ги оставя да си носят последствията от грешните решения, вместо да се опитвам да ги предпазя от тях.

Е.Б.: Научих, че не знам всичко за детето си и не мога да взимам решения вместо него – и това е добре. Че то може безкрайно да ме изненада и да ме накара да се гордея до сълзи. Научих, че няма нужда и не мога да съм му терапевт или учител, но за да остана – трябва да имам доверие на училището, уверявайки се, че той ще бъде добре. Научих, че има хора, които да ме чуят, разберат, да ми удържат тревогите, да ми дадат обратна връзка и заедно можем да носим промяна – в и извън училище. Научих, че това училище същевременно не е за всеки родител, не всеки може да го понесе. Както и за всяко дете – на някои деца държавната система им понася.

Георги Димитров - в момента IT Program Manager

Георги Димитров – в момента IT Program Manager

Георги: Много неща научих, но повечето косвено:

  • да пускам контрола и да имам доверие на децата си. Това работи напълно и с други ситуации и хора. Разбира се, следя с едно око какво се случва, за да мога да реагирам и да дам обратна връзка на училището, ако е необходимо (като всяка конкретна реализация на идея и училището има нужда от конструктивна обратна връзка и съдействие, където е нужно).
  • как една идея може да събере различни хора, как се взимат решения в такава “неформална” група в интерес на идеята. Тъй като и аз помагам на училището както мога, се научих да мога да се отделя напълно от егото си, когато трябва да се свърши нещо, където приоритетът е “цялото” – цялото училище. Видях много хора, на които това им е много трудно и които не успяха да го направят. Това е развитие на идеята, която споменах по-горе за пускане на контрола, за доверието в хората (които разбира се са мотивирани и работят в същата посока), за отделяне на това, което аз искам, от това, което децата ми искат.

Илияна: На първо място научих много неща за себе си, като родител и човек, установих какво ми е дала и взела стандартната образователна система. Над дефицитите вече работя усилено Виждам непрекъснато, че когато човек е подкрепен в процеса на учене, когато това учене се случва осъзнато с оглед на целите, които искат да бъдат постигнати и резултатите, до които води, лекотата е неизменна част от процеса и води със себе си задоволство от постигнатото, което пък на свой ред до трайност и умело прилагане на наученото. Станах свидетел на това как по време на пандемия и изолация може да се инициира самостоятелно учене от страна на детето, което вече втора година продължава да води след себе си мечти и цели, които постепенно намират своето време и начини да се осъществят и постигнат. Научих, че да ходиш и да се връщаш от училище щастлив и спокоен е изключително важно, за да можеш да усвояваш умения и знания, да градиш увереност в себе си и да се отваряш за света и всичко, което можеш да вземеш от него.

За какъв тип родители смяташ, че е подходящо децата им да учат в демократично училище?

Цветомир: За родители, които не се страхуват да дадат малко повече свобода на децата си. Вярват, че за детето е по- важно да намери и развие силните си страни, отколкото че трябва да научи таблицата за умножение, когато е на 8.

Е.Б.: За родители, които са склонни да „пуснат“ контрола и да не направляват живота на децата си, знаейки кое е най-доброто, а са до него, за да го подкрепят. Които са склонни да бъдат в диалог с училището. За родители, които има смелост да са част от промяната. Все пак това е най-радикалното от алтернативните училища в България и това трябва да се знае. За хора, които знаят, че има различни видове знания, начини и сфери на развитие на децата, които не са по-малко важни от академичните знания и умения, за да бъде един човек цялостен, успешен и щастлив (а се неглижират и потискат на други места).

Георги: Труден е въпросът предвид, че училището е за децата, а не за родителите, но и точно за това е много съществен, защото семействата, които са ни напуснали, почти никога не са напуснали, защото мястото не е добро за децата им. Почти винаги причината е разминаването на тяхната визия и представа с реалността, дори разминаването на идеята, която те имат за децата си и това, което децата им всъщност искат и са.

Отговорът, който мога да дам тук е, че този модел не е подходящ за родители, които искат да знаят непрекъснато какво се случва в училище, какво правят децата им. Родители, които си мислят, че тъй като на детето им му се отдава например математиката, то задължително трябва да ходи на математика.

ЦДУ е точното място за родители, които вярват на децата си, могат да ги оставят да преследват и защитават интересите си.

преводач, преподавател

Илияна Михайлова – преводач, преподавател

Илияна: За родители, които са готови да погледнат извън зададените рамки за учене и образование, такива, които няма да се страхуват всеки ден да си задават въпроси и да търсят отговорите заедно с децата си, които ще искат да се научат да се доверяват на децата си и на хората, с които те ежедневно ще работят.