Да бъдеш ментор в демократично училище

Думата “ментор”, която все по-често срещаме, когато се говори за образование, може да бъде объркваща и да приема различни значения. В желанието ни да изследваме значението на тази функция конкретно в демократичното образование, поговорихме с тримата най-дългогодишни ментори в Център за демократично учене (като и тримата са сред неговите основатели) – Маги Благоева, Цветелина Коловска и Иван Николов.

От колко време си ментор на деца?

Маги

Маги: Ментор съм от 6 години.

Цвети: От самото създаване на училището, вече шеста година.

Иван: От 4 години.

На колко деца си ментор в момента?

Маги: В момента децата, на които съм ментор, са осем.

Цвети: 12

Иван: На 8 деца и на един от по-младите учители.

Как би определил менторството – така, както ти го вършиш? 

Маги: Менторството за мен е приемане и подкрепа от един човек към друг. Това за мене са подкрепящи отношения, основани на няколко елемента: наличност и присъствие на ментора, умения и възможност за отваряне на безопасно пространство, където детето може да бъде наистина себе си (без страх, срам, вина), безусловно приемане на личността на този, на когото си ментор, вяра в неговия потенциал и способности, подкрепа не чрез насочване, а чрез емпатия, слушане и чуване, силни въпроси, рефлексия и саморефлексия. Менторството за мене има цел да помогне на индивида да се самоопознае по-добре, да повиши собственото си разбиране и осъзнаване за себе си, другите, своя личен път, участие, принос, избори, решения, действия, потребности.

Цвети: Даване на пространство на детето, да сподели, да се вълнува, да се усети видяно и прието такова, каквото е, без да усеща определени очаквания, да има възможността да каже всич

Цвети

ко онова, което мисли, без задръжки. Коментираме и заниманията, които е избрало да включи в личния си план – кое е интересно, кое не чак толкова, защо.

Иван: Това е значимият възрастен, който подкрепя и съпровожда детето в неговото израстване. В свободните училища процесите, които текат са много и съответно детето може да има нужда да бъде подпомагано по разнообразни начини и в различни сфери. Също така менторът е този, който “превежда” и обяснява част от тези процеси на родителите, за които не винаги е лесно и ясно, за да разберат какво се случва с детето им.

Какво означава тази част от работата за теб?

Маги: За мен това е най-важната, най-отговорната и най-значимата част от работата ми.

Цвети: Това е най-отговорната част за мен. Преди всяка среща с дете се старая да „изпразня“ главата си от всички останали мисли, да съм тук и сега само за конкретното дете и нищо друго да не съществува за мен в този момент. Старая се да говоря възможно най-малко, което е трудно за мен като възрастен, „знаещ“ и „можещ“. Често очакват от мен да дам отговор, съвет, да си кажа мнението по дадена тема. Това са моментите, в които усещам най-силно отговорността си като възрастен, примерът, който са моята личност и моите реакции за тях.

Защо си избрал да си ментор?

Маги: Защото искам да подкрепям и помагам, ако някой разпознае, че мога с нещо да съм му полезна. Вярвам, че всеки човек – голям и малък, има нужда от такава подкрепа. Усетила съм върху себе си какво означава това – ефектът върху собственото ти развитие, и искам да го дам на други.

Цвети: Не аз, те ме избраха 😊 Получи се като естествено продължение на това, което правех първоначално в училище. С някои деца се сближихме повече, започнахме да говорим с тях какво е това, какво ще означава за тях и малко по малко деца започваха да споделят с мен, че искат аз да съм техния значим възрастен в училище. Малко по-различно е, когато избирам някое дете, на което да бъда служебен ментор (ново е в училище, или неговият избор по една или друга причина няма как да бъде реализиран). Доверявам се основно на вътрешното си усещане за това дете, но с пълното съзнание, че подхождайки отворено към него като към равностойно човешко същество, съм уверена, че изграждането на пълноценна връзка е напълно осъществимо.

Иван: С течение на времето, трупайки различен опит през арт терапии, действени методи на психологията, винаги ми е бил интересен Човека. Бидейки ментор, аз мога да взаимодействам по-надълбоко с Човека и всъщност да го обгрижвам, работейки заедно с другите учители и родителите му, така че да го съпътствам. За мен е естествена част от това да си учител в свободно училище.

Какви качества и умения са необходими, за да си ментор в едно демократично училище? А в обикновено училище?

Маги: Много качества се изискват. Може би преди всичко – да се смириш, че не знаеш по-добре и най-добре вместо детето, да слушаш, да наблюдаваш, да култивираш в себе си безусловно приемане, дори и в най-предизвикателни моменти. Да внимаваш за собствените си травми и за чувствата, които се надигат в теб и да не правиш пренос. И разбира се – най-важното – да можеш действително да осигуриш за детето това пространство на емоционална безопасност – пространство без вина, страх, срам, осъждане, манипулация. И в същото време да останеш автентичен, искрен и верен на себе си и собствените си чувства.

Цвети: Не правя разлика. Хората сме хора, в каквато и среда да изберем да бъдем или попадаме. Навсякъде сме пример за подрастващите – осъзнаваме го, или не, искаме ли го, или не. Вярвам, че децата, поставени в свободна среда, в която имат възможност да  избират своя ментор, го правят, припознавайки нещо отвъд рационалното обяснение. Може би, лично за мен, най-важно е умението да се самоанализираш, да си чувствителен към другия и към постъпките си, да можеш да кажеш чистосърдечно „сгреших, съжалявам“. Емпатията също е важна част, но с нея е добре да се внимава и не бива да е за сметка на личните граници на възрастния.

Иван

Иван: Освен всичко, което може да бъде изчетено по темата, за мен е въпрос на фин усет. Необходима е емпатия, да можеш да се “вчувстваш” в другия и разбира се, като възрастен, за мен най-голямата трудност е да видя действията и човека срещу мен, в целия им блясък, без да се опитвам да му прислагвам неща, да го повеждам, да го бутам. Необходимо е да общувам с другия през доверие, което осигурява дълбочина на връзката. В обикновеното училище не знам как би се случило – вероятно би се формализирало. За мен менторството не е половин час на среща седмично, а истинският интерес и възхищение от личността, които са на първо място за мен.

Разкажи някоя вдъхновяваща случка с дете, на което си ментор!

Маги: Имам много моменти, които лично мен ме вдъхновяват. Дете, което след разговор, събира в себе си кураж и отива да каже неприятна истина на близък свой човек. Друго, което предприема действие, от което се страхува, но иска да се превъзмогне. Ядосано дете, което в един момент осъзна последствията от действията си върху другите хора. А след това си даде сметка защо е действал така, откри нуждите зад постъпките си и успя да “прескочи” онзи момент, в който да се види като “лошо”, а само като “нуждаещо се от повече разбиране, подкрепа, приятели”. Много, много разстроено дете, което осъзна какво е важно за него в съответната ситуация и защо всъщност е толкова разстроено. Наистина са много – има всеки ден. Само да имаме очи да ги видим.

Цвети: Безброй са, всеки ден се случват различни неща, които ме учат и оценявам като важни за децата. Най-важно за мен е децата да продължават да имат доверие в мен и когато в началото на всяка учебна година им предстои да изберат отново ментора си, да дойдат и да ми кажат, че искат да продължат с мен, тъй като се чувстват добре.
Иначе съм имала ситуация с много тъжно дете, разочаровано, че няма да може да играе любимата си игра в училище, защото решихме да въведем възрастово ограничение за някои игри и видеа. Точно течеше събранието, на което се обсъждаше темата. Предложих му да отидем заедно на събранието и да каже каквото мисли. Той се притесняваше да говори пред много хора и ме помоли аз да го направя вместо него. Повторих пред събранието дума по дума това, което ми бе казал, без изобщо да зная за какво става на въпрос (не познавах играта, правилата и сюжета). Събранието прие, че неговата игра е в списъка с позволени и това го направи изключително щастлив.
Друга случка имаше, в която няколко момчета получиха последствие цял ден да не излизат на двора, поради нарушаване на правило. Не го смятаха за справедливо. Едно от децата бе изключително ядосано точно на мен (аз съм негов ментор), първоначално отказваше да говори с мен, но след това ми каза всичко, което мисли и чувства. Казах му, че съществува опция да обжалват последствието си пред Възстановителния комитет и ако искат да го направят, ще съм там, за да ги подкрепя. Дойдоха, сами успяха да се обосноват и да променят последствието си, напълно съзнавайки нуждата от такова и че правилото, което са нарушили, никак не е маловажно.

Кажи ни твоя любима книга, цитат или видео за менторство?

Маги: Този цитат на Mary Haskell е с мен от самото начало и до този момент не съм открила нещо по-силно:

“Nothing you become will disappoint me; I have no preconception that I’d like to see you be or do. I have no desire to forsee you, only to discover you. You can’t disappoint me”

“Не е възможно да ме разочароваш. Аз нямам предварително представа какъв да бъдеш или какво да правиш. Нямам желание да предначертавам твоята личност, само да я откривам. Няма как да ме разочароваш.”

Цвети: Изключително ме вдъхновява напоследък книгата на Франсоаз Долто – “Каузата на децата”. Цялостното виждане за развитието на всяко отделно дете, подхода и вярата във връзката с децата, които тя описва.

Иван: Винаги се сещам за историята, която Яков Хехт ни разказа преди много години за едно момиче, което през цялото време е стояло на едно дърво и не е искало да говори с никого, включително с него (а той бил неин ментор). Той си спомняше как се катерел по дървото, сядал до нея и просто стояли и мълчали. И това продължило много дълго време. Накрая на този разказ той ни пусна една нейна песен – много нежна и дълбока мелодия, тя се оказа известна певица в момента в Израел. За мен това остана знакова случка. В това стоене на дървото, в тази заявка “Аз съм тук. Може и да не ти се говори с мен, но аз съм тук и ми е важно да направя връзка с теб.”

Историята на Яков Хехт можете да чуете и лично от него, заснета от Иван: