Оцеляване в дивото /Сървайвър/

През лятото в Център за демократично учене заниманията са на проектен принцип – за по една-две седмици групи от деца се фокусират върху една комплексна тема и я изследват – с четене, и най-вече с правене. Един от тези проекти е “Сървайвър”, който се провежда в отдалечени от удобствата на цивилизацията местности.

Какво е проект „Сървайвър“?
В първата седмица проучваме мястото, на което ще ходим – животните, които може да срещнем там и как да се пазим от опасните екземпляри, как се пали огън в дивото, какви правила се спазват в природен резерват, как се прави тоалетна, без да се замърсява околната среда, каква екипировка ни е нужна, за да оцеляваме 5 дни в дивото, с какъв транспорт да се придвижим и т.н.

Предизвикателство и забавление

Пътуваме цяла нощ с влака, смеем се до припадък , търсим автобуси, носим си сами багажа часове наред до крайната дестинация – Кара Дере, една от последните незастроени площи в границите на Натура 2000 и Виа Понтика.

Правим си лагера – опъване на палатки, навеси, походна кухня, тоалетна… Вдигаме шум като ходим, за да предупредим змиите, които може да са във високите треви. Къпем се в морето във всеки момент, когато не трябва
да търсим паднали дърва
да ги сечем за огъня
да ходим по 4 часа, за да напазаруваме продукти
да мъкнем вода за пиене и за миене
да готвим…

А всъщност…

„Какво има за ядене?“ е въпрос, на който групата трябва да отговори с общо усилие – какво и колко ще се напазарува, кой ще напали огъня, кой ще сготви, кога ще го направи, за да е готово, когато всички са гладни…
За първи път (повечето) деца разбират какво се има предвид под „оцеляване“ на най-базисно ниво.

„Сега играем, по-късно ще донесем дърва“ – никой не се налага да те поучава, защото сам виждаш, че после цялата група стои гладна, ти също си гладен.

„Аз върша цялата работа, а другите бездействат“ – възможно е, но това не работи, просто защото има прекалено много за вършене; налага се всеки от групата да прави нещо, за да може всеки от групата да е нахранен, наспан, затоплен, здрав.

Наоколо сте само вие, насекоми, животни, растения – усещаш свързаността си с всичко около себе си и знаеш, че ако не внимаваш, огънят може да унищожи всичко, боклуците да задушат някое животно, незнанието ти да наруши цялостта.

Разбираш на най-базисно ниво, че отговорността е твоя и е както към себе си, така и към групата.

12 деца (над 11-г. възраст) и 2 и ½ възрастни бяха тази година. Половинката е наш ученик, който от 2 години се трансформира в учител в училището.

Иван Николов: „Имахме дълги обсъждания – да си разпределим ролите, да разберем кой какво не е направил и как да променим нещата, колко храна да се вземе, каква – всеки яде различно нещо, кой е по-добре да носи, кой е по-добре да готви… В цялото начинание много неща могат да се объркат, но аз познавам всяко едно от тези деца, знам на какво са способни и трябва да извикам на помощ всичките си способности да се доверявам. Имахме 1-2 съседи, които споделиха колко са впечатлени от зрялостта, с която децата се договарят и търсят решения.“

Да се научиш да си полезен за себе си и за околните, да знаеш, че няма кой друг да свърши твоята работа – тези неща не се преподават.

Учат се. С личен пример и с личен опит.

ПОДКРЕПИ НИ ДА ИЗПРАТИМ 4 ОТ УЧИТЕЛИТЕ НА ЦЕНТЪР ЗА ДЕМОКРАТИЧНО УЧЕНЕ НА МЕЖДУНАРОДНО СЪБИТИЕ ЗА ДЕМОКРАТИЧНО ОБРАЗОВАНИЕ!