Разкажи ни за себе си, моля те.
Трудно ми е да говоря за себе и да се описвам, но с няколко думи мога да кажа, че съм силно чувствителен, емпатичен, търсещ човек, мечтател. Завършила съм „Предучилищна и начална училищна педагогика“. Малко след като завърших, имах късмет да започна работа в различни кооперативи, където още повече се потопих в работата си с деца и се вдъхнових още повече. Малко след това в моя живот се появи магията ДемократичноТо.
Място, в което мога да бъда себе си, да мечтая, да любопитствам и да научавам все повече неща с децата и покрай тях.
По какво си учител в ДемократичноТо?
В момента съм учител на групата от 7 до 10 години. Учим заедно математика, български език, английски език и всичко друго, което представлява интерес за децата.
Какво е за теб да си учител в ДемократичноТо?
Сбъдната мечта. От дете си мечтаех да стана учител и съм много щастлива, че тази моя мечта се е превърна в реалност и имам възможността всеки ден да бъда покрай деца, които имат възможността да следват себе си, интересите си, да общуват свободно едни с други, да познават чувствата и емоциите си. Интуитивно винаги съм разпознавала демократичния модел (без да подозирам преди за съществуването му). Харесва ми, че всеки ден носи различни емоции, предизвикателства и често изкарване от зоната на комфорт.
Децата в ДемократичноТо казват, че си „много мила и търпелива“ – такъв човек си по принцип или се стараеш специално за децата?
Не се старая. Смятам, че това са черти , които децата успяват да изкарат от мен.
Кое те вдъхновява в твоята работа като учител в ДемократичноТо ?
Вдъхновява ме всекидневното общуване с децата и възможността всеки ден да съм покрай тях и да ги подкрепям по пътя им. Вдъхновява ме да наблюдавам как всяко дете се движи със своето темпо, всекидневното откриване на нови неща, нови умения, общуването между децата.
Промени ли се ти като човек, бидейки част от ДемократичноТо?
Определено смятам, че това да бъда част от ДемократичноТо повлия изключително много на израстването ми като човек. Смятам, че промяната идва благодарение на всички емоции, които ми носи работата с децата в ДемократичноТо – щастие, радост, вдъхновение.
Какво е необходимо, за да стане демократичното образование по-популярно?
Да има повече смели хора, хора, които да повярват, да дадат свобода и да се доверят на децата. Защото всеки има свой личен път и интереси.