Разкажи ни за себе си, моля те.

Казвам се Даяна и съм човек със свободолюбив дух. Точно това е причината да открия приказното училище, в което работя от пет години. След практиките от университета в държавни училища, ми стана ясно, че искам да работя на място, където между децата и възрастните цари хармония и уважение. Някак още от първия път успях да го открия в ДемократичноТо.
Обичам да пътувам, да посещавам нови места, да съм сред природата, да прекарвам слънчевите топли дни покрай реки и язовири, да карам колело. От две години и половина съм майка и вече не помня какво беше преди това. Обичам работата си – обичам да си говоря с децата, да измисляме истории заедно, да играем и творим.

По какво си учител в ДемократичноТо?

Учител съм по уважително общуване, самостоятелност, отстояване на граници и себепознание. Или иначе казано учител в предучилищната група.

Какво е за теб да си учител в ДемократичноТо?

Отговорно, предизвикателно и много много удовлетворяващо!

Тази година (2022) получи грамота от родителите, озаглавена „Будител-звероукротител“ с уточнението, че е за „уважително поставяне на граници в условията на демократичен хаос“. Първата част е шега, но втората не е – как го правиш?

В началото ми беше трудно и се случваше едновременно да играя с част от децата настолна игра, докато помагам на някой да си направи дърво от тел и се опитвам да изслушам историята на друго дете. С времето и с помощта на колегите ми се научих, че няма нищо лошо децата да изчакат, ако си зает и не е нещо жизненоважно или спешно. Така се учат на търпение и имам възможност в по-удобен момент да съм изцяло на тяхно разположение. Научих се също да приоритизирам дейностите по важност. Но смея да твърдя, че в професионален план поставянето на граници е далеч по-лесно отколкото в личен със собственото ми дете.

Кое те вдъхновява в твоята работа като учител в ДемократичноТо?

Вдъхновяват ме децата с техните необятни светове, изпълнени с въображение и игри, любопитството им към света и безусловната любов и доверие, с които ме даряват всеки ден.
Вдъхновяват ме и колегите ми, от който черпя идеи, знания и подкрепа.
Вдъхновява ме смелостта на родителите да се доверят на децата си, давайки им възможност сами да управляват ежедневието си, следвано изцяло от личните им потребности и интереси.

Промени ли се ти като човек, бидейки част от ДемократичноТо?

О, да! Промених се и то много!
Това, което наблюдавам най-силно като промяна е, че се вслушвам много повече в себе си, отколкото преди. Чрез малките ми учители – децата, излизат безброй възможности да се уча да бъда по-добра версия на себе си.

Какво е необходимо, за да стане демократичното образование по-популярно?

Според мен сме тръгнали в тази посока с международния проект, който част от колегите ми разработват – прилагане на елементи от демократичното образование в държавни училища и обучение на учители.

Но най-вече е нужно повече родители и учители с отворено съзнание и смелост, които да се доверят на децата, следвайки ги, вслушвайки се в тях и подкрепяйки ги по-пътя на израстването им.