Гепардите в Коколандия

/”Гепарди” е името на предучилищната група в ЦДУ/

автор: Даяна Божкова

Планиране

Месец преди края на училищната година, се чудех как да го отбележим. Имах идея да си направим екскурзия с децата по случай завършването на учебната година. Събрахме се на ежеседмичното ни Малко Училищно Събрание и предложих на децата да посетим зоопарка. На събранието заедно взимаме решения, свързани с правилата и ежедневието на групата, като всеки участващ има равен глас. Част от децата споделиха, че им е много тъжно за животните в зоопарка и решихме да помислим за друго място. Предложението, което събра най-много гласове беше за Коколандия.

Дни преди тръгването вълнението беше голямо.

Пристигнахме в Коколандия, взехме си билети и всеки си избра кое ниво да премине. Нивата са разпределени по трудност – започват от бейби ниво, 1-во, 2-ро и така до 6-то.

Рада, която беше идвала и преди, реши да атакува директно трето ниво. Не й трябваше много време, за да разбере, че се е надценила и реши да опита с второ ниво. Веднага след преминаването на първите препятствия реши да се премести на по-лесното първо ниво, което се оказа най-подходящо за енергията, с която разполагаше. За щастие момчетата, които работят в Коколандия търпеливо изчакаха Рада да прецени кое ниво е най-подходящо за нея. Принцип, който и в училището прилагаме – даваме на децата възможност да се учат от опита си.

Друго дете от групата пък идваше за първи път. След дълги размисли реши да последва приятелката си и се нареди на опашката за първото ниво. Веднага щом дойдоха трудностите и усети краката си да треперят, реши да се отказва. Дадохме й време да се успокои и да помисли дали иска да продължи и да предизвика себе си, като аз щях да я следвам и насърчавам. Йоана реши да продължи и от разтреперените й крачета нямаше следа. Вече се беше появил блясък в очите й и желанието да продължи. При всяка трудност внимателно обмисляхме заедно всяка следваща стъпка. След завършването на първото ниво, Йоанка премина и следващите две с голям хъс и почти без никаква почивка.

Подкрепата
Накрая реших и аз да пробвам да премина едно ниво, за да разбера как са се чувствали децата.
Предизвиках се с ниво 5. Помолих ги да ме подкрепят и те откликнаха. Оказа се доста трудно дори и за моята що-годе добра физическа подготовка. Още в началото ми станаха мазоли на пръстите и исках да се откажа, но знаех, че това не е примерът, който искам да давам на децата. Продължих и на няколко места имах нужда от идеи как да премина препятствието. Децата ме напътстваха и успях да се справя.

Усетих от първо лице колко всъщност е важно да си подкрепен, когато ти е трудно.

Прибирането
След като всички обядвахме преминахме към следващото приключение – прибирането с автобуси. Приключенците се прибраха удовлетворени и с желание отново да се върнем в Коколандия.